Повече от 48 години – толкова дълго България е единствената страна в Европейския съюз, която не може (или не иска?) да изгради Национална детска болница. На този горчив юбилей е посветен епизод 10 на предаването „Смисълът“ с водещ Георги Донков, който посреща в студиото Надежда Цекулова – журналист и член на вече подалия оставка Обществен съвет по въпроса.

Според Надежда Цекулова сагата не е просто административен провал или проблем с парите. Тя се корени в една болезнена истина: „За нас децата не са ценност в най-дълбокия смисъл на тази дума. Българинът гледа на детето си като на ценна собственост.“ Тази народопсихология, съчетана с липса на политическа воля и елементарно разбиране на процесите, е причината днес да нямаме място, където да се оказва най-високото ниво на педиатрична грижа.

Общественият съвет по въпроса подаде оставка не от отчаяние, а като акт на гражданска отговорност – заради липсата на прозрачност. Отказът на Здравната инвестиционна компания и Министерството на здравеопазването да покажат заданието за проектиране на бъдещата болница е поредният сигнал, че институциите не желаят да допуснат какъвто и да било обществен контрол.

Основната битка, която Общественият съвет е водил, не е била за сградата, а за реформата. Националната детска болница трябва да е локомотив, който да изтегли детското здравеопазване от порочния модел на свръххоспитализация и неясно финансиране. Без нови процеси, модерна организация и промени в политиките рискът е огромен: да построим прекрасна сграда в Горна баня, която да остане „полумъртва структура“ без достатъчно специалисти.

Надежда Цекулова подчертава, че това е въпрос на гражданско участие. Хората искат болница, но са апатични, защото се чувстват безпомощни. 

Истината е, че институциите могат да бъдат държани отговорни, но това изисква информираност и използване на механизмите на демокрацията.

Пълният разговор с Надежда Цекулова можете да чуете в епизод 10 на „Смисълът“ – предаване на фондация „Четиридесет и две“.

—
Фондация 42 изпълнява инициативата СМИСЪЛЪТ, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.