В епизод 12 на „СМИСЪЛЪТ“ водещият Георги Донков повдига един от най-чувствителните и актуални въпроси напоследък – атаките срещу неправителствените организации (НПО) и гражданското общество. 

Негови гости са д-р Радосвета Стаменкова (Българска асоциация по семейно планиране) и Георги Богданов (Национална мрежа за децата).

Повод за разговора са неколкократните опити на проруската партия „Възраждане“ да внесе Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, както и създаването на временна парламентарна комисия по предложение на ДПС „Ново начало“ за разследване на фондации като тези на Сорос.

Според д-р Радосвета Стаменкова и Георги Богданов неправителственият сектор работи по теми, които държавата често неглижира – здравеопазване, образование и социални услуги за уязвими групи. Организациите в Националната мрежа за децата, ръководена от Георги Богданов, например подпомагат годишно над 200 000 деца и 15 000 семейства. 

За да може това да се случва, а и в цялост за да функционират неправителствените организации, те разчитат основно на европейско и чуждестранно финансиране, което става все по-трудно за осигуряване на фона на драматично влошеното отношение към сектора.

И тук поставяме основния въпрос: на кого пречат НПО в България?

Отговорът е, че те пречат на статуквото и на всеки, който не желае прозрачност, демократичност и промяна. Атаките са част от по-широка кампания срещу евроатлантическите ценности, а гостите припомнят, че членството на България в ЕС е едно от двете най-големи позитивни събития в новата ни история (наред със Съединението), което е донесло свобода, просперитет и надежда.

Пълният разговор с д-р Радосвета Стаменкова и Георги Богданов можете да чуете в епизод 12 на „Смисълът“ – предаване на фондация „Четиридесет и две“.

—
Фондация 42 изпълнява инициативата СМИСЪЛЪТ, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.