2026 година започна с историческо решение – България вече е част от еврозоната. За едни това е логичният завършек на дълъг процес на европейска интеграция, за други – източник на тревога, объркване и страх от поскъпване. Именно тези нагласи и реалните икономически ефекти от въвеждането на еврото са във фокуса на епизод 17 на предаването „СМИСЪЛЪТ“ с водещ Александър Детев.

Гост в разговора е икономистът Георги Ганев, който поставя няколко важни разграничения – между усещания и факти, между краткосрочни ефекти и дългосрочни процеси, между митове и икономическа логика.

Едно от най-често повтаряните опасения е, че еврото води до рязко увеличение на цените. Данните и опитът от други държави показват нещо различно. Основното поскъпване в България се случва преди въвеждането на еврото, а не след него. Това е добре познатият „ефект на закръглянето“ – временен, ограничен и в рамките на около 0,5–1 процентен пункт.

По-важното в този случай е, че пазарът се саморегулира. Когато цените надхвърлят покупателната способност, потреблението спада и бизнесът е принуден да се коригира. Именно това, а не административният натиск, е работещият механизъм.

Противно на широко разпространеното усещане, в последните години доходите в България растат по-бързо от цените. Това обяснява защо въпреки недоволството потреблението остава високо, а цели сектори – като ресторантьорството – продължават да работят при пълен капацитет.

Този процес е резултат не само от инфлация, а и от реален ръст на производителността и добавената стойност в икономиката, с изключение на някои циклично засегнати отрасли като промишлеността и износа.

Влизането в еврозоната носи конкретни ползи: отпадат разходите по превалутиране, улеснява се достъпът до финансиране, разширяват се възможностите за бизнеса и се засилва интеграцията във вътрешния европейски пазар. За домакинствата това означава по-лесни плащания, повече картови разплащания и потенциално „изсветляване“ на икономиката.

Георги Ганев даде отговор и на въпроса дали има път назад за България – юридически няма такъв, освен ако страната сама не напусне Европейския съюз. Практически – въпросът за еврото е затворен. Фокусът вече не е „дали“, а „как“ използваме новата рамка, за да подобрим икономическото си развитие.

Пълният разговор с Георги Ганев можете да чуете в епизод 17 на „Смисълът“ – предаване на фондация „Четиридесет и две“.

—
Фондация 42 изпълнява инициативата СМИСЪЛЪТ, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.