В епизод 6 на предаването „Смисълът“ водещият Георги Донков ни среща с Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“ и „Спасителни клубове за бъдеще“. Двамата повдигат един от най-неудобните въпроси в българския обществен дебат: защо гражданите трябва да компенсират дефицитите на държавата, да купуват линейки, кувьози и дори камиони за смет, докато плащат данъци?

Разговорът започна именно с реторичния въпрос от социалните мрежи: „Хората за какво въобще плащат данъци, ако Лазар Радков и Никола Рахнев (от „Гората.бг“) могат за 2 дни да свършат цялата работа?“. Лазар  Радков признава, че е лесно да се хули държавата, но подчертава важна разлика: гражданските организации са много по-ефикасни, но държавата винаги ще бъде по-ефективна поради мащаба си.

Историята с кувьозите, които през 2017 г. липсваха в болниците, е показателен пример за неефективността на държавната машина. По думите на Радков, „никой не знаеше, че няма кувьози“. Проблемът е открит и решен благодарение на сътрудничеството между доброволци, граждански организации и медии, които успяха да съберат информацията, която Министерството на здравеопазването не успя да предостави.

Според Лазар Радков корените на проблемите са дълбоки, включително липсата на адекватни статистики, която често цели да прикрие злоупотреби и излишно наливане на пари.

Въпреки всички пречки и негативни кампании срещу НПО сектора Лазар Радков е категоричен – гражданското общество в България се развива положително. Това се вижда при всяко бедствие – наводнения, пожари, бежански кризи. Неотдавнашната криза с боклука в София също показа силата на местната организация и бързата реакция на доброволци като Никола Рахнев и Лазар Радков.

Този тип гражданска активност създава нова култура. Георги Генчев, директор на НПО портала, посочва три основни проблема пред сектора: финансиране (зависещо от доверието), участие и негативните кампании. В същото време той вижда много обещаваща посока в постоянството на успешните граждански примери, като кампанията с капачките.

В крайна сметка ключовият урок е, че гражданските организации не са и не бива да бъдат „коректив на властта“, а най-обикновен човешки партньор. Бизнесът, държавната администрация и неправителственият сектор трябва да работят заедно, защото всички искаме страната ни да бъде по-добра.

Мотивацията на Лазар Радков е ясна: въпреки личните жертви въздействието върху хиляди животи е несравнимо по-голямо. А единственото, което наистина ни липсва, е повече хора, които „да бачкат“ – да запретнат ръкави и да направят средата, в която живеем, по-чиста, подредена и солидарна.

Пълният разговор с Лазар Радков можете да чуете в четвъртия епизод на „Смисълът“ – предаване на фондация „Четиридесет и две“.

—
Фондация 42 изпълнява инициативата СМИСЪЛЪТ, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.