На 1 януари 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз – кулминацията на близо две десетилетия дипломатически усилия, започнали още през 1988 г. Днес, 18 години по-късно, 61% от българите одобряват европейската перспектива. Но какво постигнахме и какво ни струваше?

В седмия епизод на „Смисълът“ Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика, очертава нюансите на българското членство в ЕС – между безусловния успех и горчивата реалност на „овладяната държава“.

Членството ни постави в „клуба на най-добре живеещите хора в света“. Дори и да не се чувстваме като Германия или Нидерландия, сравнението със страни извън ЕС показва ясно: България е в най-добрия си период по отношение на стандарти, растящ износ, екологични подобрения и социални придобивки (като най-дългата отпуска по майчинство в Европа).

Въпреки това справедливото недоволство на хората се корени в две неща: нереалистичните очаквания за „Швейцария на Балканите“ за пет години и усещането, че преходът е бил по-мъчителен, по-бавен и по-корумпиран, отколкото е трябвало.

Забавянето ни с три години при приемането (спрямо втората вълна) бе първият сигнал за резерви, свързани с правосъдната реформа. Днес този проблем се е задълбочил до степен, че говорим не просто за корупция, а за стратегическа корупция – където общественият интерес е корумпиран, а всяко държавно действие води до лично или партийно обогатяване.

Европейският съюз обаче вече е фокусиран върху върховенството на правото и е готов да санкционира финансово държавите, които го нарушават. България вече губи средства (200 млн. по Плана за възстановяване), а следващият бюджет на ЕС (след 2028 г.) ще бъде изцяло обвързан с тези условия. Брюксел не може пряко да се намесва във вътрешните ни работи, което прави спасяването на давещите се дело на самите давещи се.

Доверието в българските политици е ниско, подкопано от 15-годишната традиция на проблеми с правото. Геополитическите сигнали също са тревожни. Решението на българското правителство да допусне евентуален полет на Владимир Путин през нашето въздушно пространство (в рязък контраст с Полша) е израз на стратегическо преместване към оста „Тръмп-Орбан-Путин“, мотивирано от желание за премахване на санкции или просто сделка. Влиянието на Доналд Тръмп върху европейските автократи е ключово: то дава криле на евроскептиците и на онези, за които „всичко е въпрос на сделка и нищо не е въпрос на принципи и ценности“.

Без членството в ЕС България днес би била „място без правила, без стандарти и без посока“ – една тъжна картина на безнадеждно и обезлюдяващо общество.

Пълният разговор с Весела Чернева можете да чуете в четвъртия епизод на „Смисълът“ – предаване на фондация „Четиридесет и две“.

Пълният разговор с Лазар Радков можете да чуете в четвъртия епизод на „Смисълът“ – предаване на фондация „Четиридесет и две“.

—
Фондация 42 изпълнява инициативата СМИСЪЛЪТ, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.